Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2010 20:26 - Не чувах... (на сестра ми)
Автор: illydadarova95 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1099 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2011 18:32


Не чувах

Бях просто дете.
Обикновено... и все пак различно.
Малко, страхливо врабче,
което обаче не чурулика.
Усещах в себе си сърцето,
но не чувах как тупти.
Не чувах птицата в небето,
виждах само, че лети.
Не чувах шума на вълните,
не чувах как морето шепти.
Как разказва за тайните
на морското дъно и вълшебни страни.
Не чувах как нежно
трополят дъждовните капки.
Не чувах как тежко
и силно кучето лае.
Не чувах, не можех да чуя,
онзи, вълшебният глас
на моята мама, татко и кака,
дори за минута, за час.
Не чувах дори,
собствения си глас
Не знаех дали
е нежен, или може би груб.
В цветен филм участвах,
безмълвен и ням.
С очи "Обичам те" казвах,
с думи не знаех как.
Сега чувам, не с ушите си.
А с друго, мое ухо.
Чувам на живота звуците,
шумовете на новия ден.
И ето ме сега - щастлива,
съвършена - не, но по-добре отпреди.
Сякаш някой пусна звука на телевизора.
Днес сърцето ми благодари.

 ***
*** Посветено на сестра ми, която е с кохлеарен имплант... ***



Тагове:   сестра,   имплант,   Ми,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - От wrAw
14.06.2010 20:31
Този стих докосва човека и го кара да се замисли. Може би най-добрият, който прочетох до сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: illydadarova95
Категория: Изкуство
Прочетен: 152911
Постинги: 111
Коментари: 64
Гласове: 167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031