Аз съм вятърът, застинал в клоните,
замлъкналата птича песен.
Скърцащият пясък под файтоните,
листите, опадали на есен. 

Аз съм слънчеви лъчи и урагани,
топъл полъх съм и леден дъжд.
От поемите, които неразбрани
се четат, но нивга по веднъж. 

Аз съм вечна незабравена мечта
и видение, което те преследва.
Аз съм сън безкраен, идвам със нощта
и си тръгвам, ала никога последна. 

Аз съм истинска... с хиляди лица,
други маски никога не нося.
И разбила съм не мъничко сърца,
и любов от никого не прося.

 Илияна Дадарова