Звукът от стъпки по изсъхнали листа дълбоко в душата ми отеква. Забравен спомен ми донася есента и сякаш тихо някак ме упреква.   Носталгично за изминалите дни… Клоните оголени напомнят, че след лятото оставаме сами… В живота всичко е сезонно.   Носталгично за пролетите сълзи… Капки дъжд по кожата се стичат. Потъвам в тези есенни мъгли… Есенно ми е и малко носталгично.

Повече от мен: http://confessionsofapoetess.wordpress.com/