Той бе дете. В миг порасна,
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта... 

Почерни дните му, животът му беляза
и се вкопчиха в невидима борба.
Непосилна бе, но той не се отказа...
и до днес се бори все така... 

Научи се живота да обича,
научи се и всичко да цени..
През дните никак да не тича,
а с усмивка бавно да върви...

А умората когато го налегна,
се протегнаха и хиляди ръце,
в дланите държаха те надежда
и лекуваха отчаяно сърце. 

Не бе достатъчно. И Дани си отиде...
Но след него ний сме по-добри.
Доброта ни даде, неговото име
като огън в сърцата ще гори.

*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...