и въздухът напълни се с тъга,

че онова, което с тебе е било,

превърна се в изплакана сълза.

Думите - преглътнати, неказани,

парят вътре в мен болезнено.

Жестоко бяхме с теб наказани -

пътуваме изгубени във времето.

Губим се в безсмислено отричане,

маските тежат ни като бреме.

Защо се лъжем? Още се обичаме.

Любовта не се лекува с време.

Над самотното легло танцуват спомени

и душата ми потъва в отчаяние.

В очите сълзи крият се... прогонени,

а в устните - отчаяно желание.

Илияна Дадарова