Стенен часовник

Олющена бяла стена,

а на нея- стенен часовник

крепи се едва- едва

и тиктака тихо, немощно.

Изостанал е вече с час,

бавно въртят се стрелките.

Не прилича ли малко на нас-

остарели безмълвно в дните?

Шумно изскърца вратичка,

отвори се бавно, полека-

изхвръкна счупена птичка,

не прилича ли тя на човека?

Изпята, заглъхнала песен,

побелели вече крила-

покрити с мухъл и плесен.

А красива преди е била.

Илияна Дадарова